Новини

30.01.2014
Рамков пакет Енергетика и климат 2030 е вече факт
pic5

Намалението на емисиите на парникови газове с 40% под нивата от 1990 г., обвързваща целия ЕС задължителна цел за ВЕИ от поне 27%, подновени амбиции за политиките за енергийна ефективност, нова система за управление и контрол и установяване на нови индикатори за гарантиране на конкурентни и сигурни енергийни системи. Това са стълбовете на новата европейска рамка за енергетика и климат до 2030 г., представени днес от ЕК

Президентът на ЕК Жозе Мануел Барозо каза: "Климатичните промени играят централна роля за бъдещето на планетата, а истински европейската енергийна политика е ключът към нашата конкурентоспособност. Днешният пакет доказва, че едновременното разрешаване на двата въпроса не води до противоречия между тях, а до взаимното им подсилване. В интерес на ЕС е да изградим икономиката, осигуряваща работни места, която е по-малко зависима от вносна енергия, чрез повишена ефективност и повече местна, чиста енергия."


Той добави: "Амбициозната цел за 40% редукция на парниковите газове до 2030 е най-разходно ефективният път към нисковъглеродната икономика. А целта за 27% ВЕИ е важен знак: той дава на инвеститорите стабилност, насърчава зелените работни места и подкрепя сигурността на доставките".


Подплатена с детайлен анализ на енергийните разходи и цени, рамката 2030 ще гарантира регулаторна стабилност за инвеститорите и координиран подход между страните-членки, водещи до развитие на нови технологии. Рамката цели да тласне по-нататък напредъка към нисковъглеродна икономика и конкурентни и сигурни енергийни системи, които гарантират енергия на достъпни цени на всички потребители, повишават сигурността на енергийните доставки в ЕС, намаляват зависимостта от внос на енергия и създават нови възможности за растеж и работни места, като се отчита потенциалното влияние върху цените в по-дългосрочен период.

Комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер каза: "Рамката 2030 е европейският двигател на прогреса към конкурентна нисковъглеродна икономика, инвестиционна стабилност и сигурност на енергийните доставки. Целта ми е да гарантирам, че енергията ще остане достъпна за домакинствата и бизнеса. Рамката 2030 поставя високо летвата на амбициите ни за действия срещу климатичните промени, но също така отчита, че това трябва да бъде постигнато с минимални разходи. Вътрешният енергиен пазар осигурява базата за постигане на тази цел и аз ще продължа да работя за неговата конкурентност, за да използваме пълния му потенциал. Това включва "европеизация" на политиките за ВЕИ".

Съобщението за рамковия пакет Енергетика и климат 2030 ще бъде дебатирано на най-високо ниво, в частност и от Европейския съвет и Европейския парламент. То е придружено от предложение за нормативни промени, с цел осигуряване на резерв за пазарна стабилност за Схемата за търговия с емисии (EU ETS) след 2021 г., за да се укрепи нейната надеждност. 

Доклад за енергийните цени и разходи в Европа, публикуван с отделно Съобщение, предполага, че ръстът на енергийните цени ще бъде отчасти смегчен чрез прилагане на разходноефективни енергийни и климатични политики, конкурентни енергийни пазари и подобрена енергийна ефективност.

 

Кони Хедегор, комисар по климата, заяви: “Противно на всички твърдения, че Комисията няма да роди днес нищо кой знае колко амбициозно, ние успяхме! 40% намаление на емисиите е най-разходно ефективната цел за ЕС и тя отчита нашата глобална отговорност. И, разбира се, Европа трябва да продължи да бъде силно фокусирана върху ВЕИ. Ето защо е от значение, че Комисията днес предлага задължителна цел на ниво ЕС. Детайлите на тази рамка ще трябва тепърва да бъдат договорени, но целта за Европа е поставена. Ако всички други региони бяха също толкова амбициозни, днес щяхме да живеем в много по-добър свят.”

Основните елементи на установената от Комисията рамка за политиките в периода до 2030 г. са следните:

  • Задължителна цел за намаляване на емисиите на парникови газове: Целта за намаляване с 40 % на емисиите под равнището от 1990 г. заема централно място в политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата в периода до 2030 г. и ще бъде постигната само чрез вътрешни мерки. След 2020 г. годишното намаление на тавана на емисиите от секторите, попадащи в обхвата на СТЕ на ЕС, ще бъде увеличено от сегашните 1,74 % на 2,2 %. Емисиите от секторите извън СТЕ на ЕС ще трябва да се понижат с 30 % под равнището за 2005 г., като свързаните с това усилия ще бъдат разпределени справедливо между държавите членки. Комисията приканва Съвета и Европейския парламент да подкрепят до края на 2014 г. предложението ЕС да се ангажира в началото на 2015 г. с намаляване на емисиите с 40 % в рамките на международните преговори за ново глобално споразумение в областта на климата, което трябва да бъде сключено в Париж в края на 2015 г.

  • Задължителна общоевропейска цел относно енергията от възобновяеми източници: Енергията от възобновяеми източници ще е решаващ фактор в прехода към конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система. Съпроводена от по-пазарно ориентиран подход с благоприятни условия за нововъзникващи технологии, задължителната за ЕС цел от най-малко 27 % дял на енергията от възобновяеми източници през 2030 г. ще донесе значителни ползи за търговския енергиен баланс, използването на местни енергийни източници, заетостта и икономическия растеж. Задаването на цел по отношение на енергията от възобновяеми източници на равнище ЕС е необходимо, за да може да се поддържа постоянно равнище на инвестиции в сектора. Тази цел обаче няма да бъде сведена до национални показатели за отделните държави членки посредством европейски законодателни актове, за да им се предостави необходимата гъвкавост при преобразуването на енергийната система в съответствие с националните приоритети и обстоятелства. Постигането на целта на ЕС по отношение на енергията от възобновяеми източници ще се гарантира чрез нова система за управление, основаваща се на националните енергийни планове (вж. по-долу).

  • Енергийна ефективност: Подобрената енергийна ефективност не само ще допринесе за постигането на всички цели на политиката на ЕС в областта на енергетиката — тя е и задължително условие за прехода към конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система. Ролята на енергийната ефективност в рамката за политиките в периода до 2030 г. ще бъде допълнително анализирана при прегледа на Директивата за енергийната ефективност, който ще приключи по-късно тази година, след което Комисията ще прецени дали са необходими изменения в директивата. Въпросите на енергийната ефективност ще трябва да бъдат включени и в националните енергийни планове на държавите от ЕС.

  • Реформа на СТЕ на ЕС: Комисията предлага установяването на резерв за пазарна стабилност в началото на следващия период на търговия по СТЕ — т.е. през 2021 г. Чрез този резерв ще се реши проблемът с излишъка от квоти за емисии, натрупан през последните няколко години, като устойчивостта на системата спрямо значителни сътресения ще се подобри с въвеждането на автоматично регулиране на предлагането на квоти за продажби чрез търг. Създаването на такъв резерв — в допълнение към неотдавна договореното забавяне на тръжната продажба на 900 млн. квоти до 2019—2020 г. — се ползва с подкрепата на широк кръг заинтересовани страни. Съгласно днешното законодателно предложение резервът ще функционира изцяло по предварително определени правила, изключващи субективни действия за Комисията или държавите членки по прилагането му.

  • Конкурентоспособна, достъпна и сигурна енергия: Комисията предлага набор от основни показатели, които да послужат за оценка на напредъка във времето и като фактическа база за евентуална политическа реакция. Тези показатели се отнасят например до разликите в цените на енергията между основните търговски партньори, диверсификацията на предлагането и използването на местни енергийни източници, както и до капацитета на междусистемните връзки между държавите от ЕС. С помощта на тези показатели политиките ще осигурят конкурентоспособна и сигурна енергийна система в периода до 2030 г., която ще продължи да се основава на пазарната интеграция, диверсификацията на предлагането, засилената конкуренция и разработването на местните енергийни източници, както и подкрепата за научните изследвания, развойната дейност и иновациите.

  • Нова система за управление: Рамката за политиките в периода до 2030 г. включва нова система за управление, която се основава на национални планове за конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергетика. Въз основа на предстоящите насоки от Комисията тези планове ще бъдат изготвени от държавите членки по общ подход, който ще повиши гаранциите за инвеститорите, ще предостави по-голяма прозрачност и ще засили съгласуваността, координацията и наблюдението на равнище ЕС. Системно прилагани процедури между Комисията и държавите членки ще гарантират, че плановете са достатъчно амбициозни и с течение на времето ще осигурят съгласуваността между тях.

Съобщението относно рамката за политиките в периода до 2030 г. е придружено от доклад за цените на енергията и свързаните с нея разходи, в който се съдържа оценка на основните фактори и сравнение на цените в ЕС с тези на неговите основни търговски партньори. От 2008 г. насам се наблюдава поскъпване на енергията в почти всички държави от ЕС — главно поради данъци и налози, но и поради по-високите разходи за разпределителни мрежи. Сравнението с международните партньори показва нарастващи ценови разлики — особено по отношение на цените на газа в САЩ — които могат да застрашат конкурентоспособността на Европа най-вече в енергоемките промишлени отрасли. Това поскъпване обаче може да бъде частично компенсирано чрез разходоефективни политики в областта на енергетиката и климата, конкурентни енергийни пазари и мерки за повишаване на енергийната ефективност (като например използване на енергийно по-ефективни продукти). По примера на своите конкуренти европейската промишленост вероятно ще трябва да увеличи усилията си по отношение на енергийната ефективност (в рамките на физическите ограничения), ако реши да инвестира в чужбина, за да бъде по-близо до бързо разширяващите се пазари. Всички тези констатации са взети предвид в рамката за политиките в периода до 2030 г.


 

Предстоящи стъпки

Очаква се рамката да бъде разгледана от Европейския съвет на неговото пролетно заседание, насрочено за 20—21 март.



Контекст

Рамката се основава на съществуващия законодателен пакет в областта на климата и енергетиката и формулираните в него цели за 2020 г., както и на пътните карти на Комисията за развитието на енергетиката и изграждането на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност до 2050 г. Съобщението относно тази рамка бе предшествано от зелена книга на Комисията от март 2013 г., с която бе поставено началото на широка обществена консултация относно най-подходящия обхват и структура на целите в областта на климата и енергетиката за 2030 г. Тези документи отразяват целта на ЕС до 2050 г. да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове с 80—95 % под равнището от 1990 г. като част от необходимите усилия от страна на развитите държави.
 


За повече информация:

Рамка за политиките в областта на енергетиката:

http://ec.europa.eu/energy/2030_en.htm

Рамка за политиките в областта на климата:

http://ec.europa.eu/clima/policies/2030/index_en.htm


Вж. също:

MEMO/14/39 — Въпроси и отговори относно резерва за пазарна стабилност за СТЕ

MEMO/14/40 — Въпроси и отговори относно рамката за политиките в периода до 2030 г.

MEMO/14/38 — Въпроси и отговори относно доклада за цените на енергията

от: Институт за енергиен мениджмънт

«назад